Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2013 21:30 - Очертанията на Новия Свят във въпроси и отговори – Част 5
Автор: oppt Категория: Политика   
Прочетен: 2042 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Очертанията на Новия Свят във въпроси и отговори – Част 5


Линк за Част 4:

http://oppt.blog.bg/novini/2013/02/28/.1059230

 


В: Значи американските закони стават световни, така ли?

О: Създаването на съединените щати (държави) на Америка е божествен проект, осъществен от велики хора, доколкото са могли да го възприемат и осъществят при тогавашните условия. Има какво да се вземе от тяхното законодателство като една правна основа за всички хора и това вече е направено от OPPT и именно за това се говори в Разкритие 1111.1 . Но чак налагане на всякакви американски закони на други хора, в други страни няма.

По-общо казано, ние трябва да приемем законите на това, на което искаме да станем членове. Това не е необитавана територия, която става наша, след като сме навлезли в нея. Идеята, че сме сами във Вселената, е била поддържана доста дълго в нас, но трябва да отвикнем вече от нея. Трябва да отвикнем и от идеята, че "закон" означава нещо, подобно на днешните човешки писани закони - понякога се прилага, понякога не; когато се прилага, за едни важи, за други не важи; за тези, за които важи, за едни важи по един начин, за други - по друг.

Ние трябва да излекуваме разбирането си за закон. И тогава вече може да погледнем по-конкретно:

  Ако ще ставаме осъзнати божествени създания, трябва да приемем Божествения Закон (Законът на Едно, като част от него).
  Ако ще ставаме осъзнати вселенски  създания, трябва да приемем Универсалния Закон.
  Ако ще ставаме осъзнати галактически създания, трябва да приемем Галактическия Закон.
  Ако ще ставаме осъзнати земни създания, "граждани на света" (под света тук се има предвид Земята), трябва да приемем Общия Закон (американското Общо Право, изчистено от несъответното за днешното време, с пречистен от неясни и подвеждащи изрази език изглежда може да изпълни тая роля; засега то май е прието "както е", с важните "разкодирания", направени в Разкритие 1111.1; но както се каза в това Разкритие, нашето (ново) ПРАВЕНЕ Е Законът).

  Ако ще правим (сключваме) договори (контракти), правната основа е UCC, отново с важните "разкодирания", направени в Разкритие 1111.1. Както се каза, той е бил направен единен световен закон още в миналото, сега просто това става публично достояние (UCC е вече притежание на единните хора, както се каза в Разкритие 1111.1; явно по-нататък и той ще бъде разчистен от неясното, подвеждащото и ненужното, но изглежда засега и той се приема "както е"). При сключването на контракт (според UCC 1-103) ние можем да укажем какъв е нашият "принцип на закона (правото)", на който се основаваме.
 
В: И какви закони имаме да спазваме сега, щом влязохме във времето на отговорността?

О: Основният закон е да не правим нещо във вреда или против волята на друго същество, и специално спрямо други хора. Това е в съответствие с Универсалния Закон - че всяко същество има право на свободна воля. Както е казано "да не правим на другите това, което не искаме да правят на нас".

Законовата рамка е тази - пълна свобода и пълна отговорност за действията, мислите и чувствата. Разбирам, че за много хора това може да звучи доста страшно, ако го погледнат сериозно. Разбирам, че много хора смятат, че всичко това, което говоря тук, не е сериозно, а е сериозно това, което говорят по телевизията.  Но може би не е много далеч времето, когато това, което говоря тук, ще го говорят и по телевизията. Затова е добре да погледнем към пълната отговорност сериозно.

Когато хората се отказват донякъде от свободата си, основната причина е, че те не искат да носят пълна отговорност за своята съдба, за своя избор. Защото хората дълбоко в себе си знаят, че ЗА ВСИЧКО СЕ НОСИ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ и въпросът е кой каква част носи от тази отговорност. Досега много хора не са искали да носят пълната отговорност, затова са я давали отчасти на някой друг. Външно те може би са били ловко измамени от някого, но дълбоката причина е тази - поне за момента те не са искали да носят пълната отговорност за това, което се случва в живота им. Въпросът към хората сега е - готови ли сте за пълна свобода и пълна отговорност?

Като цяло бих казал, че се връщаме към естествения закон, след като доста дълго сме били под диктата на множество неестествени закони. Естественият закон е записан в нас, ние нямаме нужда от изучаването му, най-много от припомнянето му. Въпросът е дали избираме да го спазваме или не, във всеки конкретен случай.

В: Ами престъпниците, особено ако се отворят навсякъде границите, само това чакат - да имат свобода да ходят навсякъде.

О: Освен края на границите, според мен идва и краят на престъпниците, поне що се отнася до така наречената "организирана престъпност". Тя е създадена, ръководена, поддържана, прикривана, използвана (за "мръсната" работа) и подхранвана от принципалите и агентите на "системата на робство". Смятам, че ще излезе много информация, която да потвърди това за хората, защото в момента това може би звучи необосновано.

Но важното е, че с изчезването на системата на робство ще изчезне и ще бъде подведена под отговорност и организираната престъпност. Ще останат отделни хора или малки групи от хора, имащи все още непреодолени престъпни наклонности и склонни да правят посегателства върху свободната воля, имуществото и други права на хората. За противодействие срещу тях ще има органи на реда, а предполагам и превантивни превъзпитателни програми, които да ги запознаят с новата ситуация, преди да са извършили някое престъпление. Но наистина е важно краят на организираната престъпност да се случи, за да не се страхуват хората, че щом границите от всякакъв вид бъдат отворени, това ще позволи свободно преминаване на престъпността.

В: А какво може да се каже за справянето с престъпността изобщо?

О: Ами с две думи - смятам, че ще намалее. Ето основните причини, които според мен ще доведат до това.

   - Благоденствие. Хората няма да се страхуват за оцеляването и препитанието си. Освен това ще се разкрият много повече възможности по честен и законен начин да получиш това, което искаш.

   - Няма да има натиск от тъмни сили. Под "тъмни сили" тук имам предвид както хора, които подтикват или подмамват други хора към извършване на престъпления, така и действието на невидими за сетивата ни същества и техните въздействия, които също подтикват хората към извършване на престъпления. Разбирам, че доста хора не вярват в съществуването и въздействието на последните, но все пак може би те съществуват и влияят доста сериозно. Когато всички тези тъмни въздействия престанат, а аз смятам, че това ще се случи скоро, ще останат само престъпления, свързани и предизвикани от несъвършенството на самия човек. Според мен зад много от днешните престъпления не стоят само техните преки извършители, а и множество други тъмни същества. Затова картината е доста мрачна - тия престъпления са извършени в широкия смисъл (подбудени, поощрявани и пр.) от много повече същества, не само от тия хора, които пряко ги извършват.

   - 100% разкриваемост. 100%-ната разкриваемост ще дойде оттам, че ще имаме достъп до Хрониките Акаша, а там е записано всичко. Вероятно за това ще ни помагат отначало по-висши същества, а впоследствие това ще се предава все повече в ръцете на хората, по-точно на тия от хората, които отговарят за правосъдието. Разбирам също така, че хората с престъпни наклонности вероятно ще изпробват дали това наистина е така. Това ще бъде и тест за новите служби на реда и за новото правосъдие и надявам се, че те ще се справят добре. Когато това стане ясно на всички - че няма да има повече неразкрити престъпления - предумишлените престъпления почти ще изчезнат, ще останат предимно тези, които са извършени в някакво афектирано състояние или по непредпазливост, тоест по-леки случаи. Според мен именно 100%-ната разкриваемост, а не жестоките и отмъстителни наказания са истинският превантивен фактор срещу множество престъпления. Днес много хора извършват престъпления, смятайки че няма да бъдат разкрити или че ще се измъкнат без сериозни последствия.

   - Силен мотив за поправяне. От една страна смятам, че присъдите на новото правосъдие ще са справедливи, а това означава приемани и от извършителя на престъпление като такива. Това означава, че у него няма да има желание за отмъщение към определени личности или обществото като цяло. От друга страна, правата на извършителя върху дял от световното богатство, както и неговата свобода не се губят, а са винаги само временно ограничени. Те ще му бъдат възстановени веднага щом покаже с думи и действия, че се е променил. Разбира се, още по-добре е, ако склонността към извършване на престъпление бъде преодоляна, преди да е извършено такова. Някои хора вероятно ще се боят, че те ще ни излъжат, че са се поправили ... и, като излязат, пак същото. Ами тук бих казал, че когато се гледа същността на човека,  а не неговата видимост или дори социална маска, то грешките са по-трудни. Освен това, хората на новото правосъдие ще имат като свое основно качество именно проницателността за точно отсъждане на качествата на човек в настоящия момент. А ако все пак станат грешки, да си спомним, че разкриваемостта на престъпленията е 100%.

В: Ами какво да правим със затворите и с вече осъдените?

О: Понеже присъдите са издадени от незаконни съдилища и се основават на невалидни закони, то явно следва да бъдат преразгледани. Хората, вкарани в затвора неоснователно, ще бъдат освободени. Но преразглеждането на присъдите наистина изисква да има законова основа, както и нова правосъдна система. На осъдените ще се наложи малко да почакат, но няма как. Преразглеждането на присъдите обаче е наложително. То трябва да покаже, че ВЕЧЕ ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ - нещо, в което мнозина днес не вярват.

И да не забравяме - Свободата не е нещо, което идва към нас отвън. Свободата започва от нас! Във всеки един от нас. Свободата, която идва отвън, е свободата, която е започнала у някой друг. Знам, че мнозина я очакват да дойде отвън. Точно затова искам да наблегна, че тя трябва да се роди в нас, да излезе от нас и тогава ще може да отиде към тях. А когато освободените го осъзнаят също, те самите ще се превърнат в извори, стражи и гаранти на тая свобода. В широкия смисъл на думата днес почти всички са затворници, съвсем не само тия, които са в затворите. Това е само един вид затвор, а има и много други. Силното и непоколебимо желание да се излезе от затвора е много важно за всички. И тогава вече идва Справедливостта и ни казва какви са условията за излизане от затвора.

В: И какво ще e правосъдието на Новия Свят?

О: Ето някои от моите основни виждания за правосъдието на Новия Свят:

  - Божествените закони - основа и сърцевина на човешките писани закони. Без влизането на Бога в правосъдието ново правосъдие и истинско правосъдие не може да има. Законът на Едно като сърцевина на Общия Закон е добър пример за осъществяване на тая идея.

  - Преосмисляне на основите на правосъдието - що е справедливост и как може да се постигне тя. Според мен Любовта, Прошката, Миролюбието трябва да са въплътени в новите закони, за да бъдат те наистина нови. Не виждам повече бъдеще за отмъстително-назидателното правосъдие "око за око, зъб за зъб".

  - Законите трябва да се малко на брой, ясни и действени.
     Много закони  не значат повече правосъдие. Конституция, 15 кодекса, над 330 национални закона и закончета (законите за амнистия и за разни годишни бюджети ги броих по един път) действат в момента в България, международните закони са отделно, наредби и правилници изобщо не се и опитвах да ги преброя. Същевременно всички знаем, че днес правосъдието в много случаи не ражда справедливост. Опитът за правна намеса във всяка сфера и сферичка на социалния живот е неуместна при хора с едно много по-високо ниво на съзнание от нашето доскорошно и дори сегашно ниво. Това означава, че ние нямаме доверие на хората, че те могат да уредят сами своите взаимоотношения. Това би било правилно само при хора, които са все още със съвсем незряло съзнание (наченки на индивидуализация, преобладаващо стадно мислене) или са хора-роби (или умишлено и негласно превръщани в такива от сегашната система на власт без тяхно съгласие).

     Под ясни закони имам предвид ясни за разбиране от повечето хора и, ако областта им на действие се пресича с други закони, да е ясно уредено как да се разбират (което предполага между впрочем да ги създават компетентни юристи). Ако искаме законите да се прилагат, те трябва да са разбираеми, както и широко достъпни и разяснявани още от времето, когато се подготвят за приемане. Трябва да стане ясно на всички - това не са "техните" закони, това са НАШИТЕ закони. Тогава именно хората ще се размърдат - да ги обмислят когато са предложени, да изказват мнения, да (смеят да) предлагат промени, да ги приемат и да ги спазват, когато са приети. Когато законът стане твой (с твоето активно отношение при изработването му), и когато наистина ще се прилага, и когато това прилагане ще е според духа и идеята му - тогава и отношението ще стане друго. И не само към дадения закон, а и към правосъдието като цяло. Като минимум едно уважение вече ще има.

     Под действени закони разбирам те да се прилагат, да се води отчетност за прилагането им и ако някой закон (част от закон) не се прилага, той да бъде отменян (като оказал се ненужен или вече ненужен). Основната идея е - колкото по-високо е съзнанието на хората, толкова по-малко (писани) закони са нужни. В крайна сметка ще останат само два закона - Любов към Бога и Любов към ближния (и дъъъъългите им правилници за приложение, разбира се). Също така, действените и прилагащи се закони ще възпитат уважение към закона у хората, склонни към нарушаването му, не назидателно-жестоките присъди върху единици от тях.

  - Правната система. Ако отиваме към единен свят, а ние натам отиваме, то трябва да имаме и Общ Закон (Общо право) за цялото човечество като един от атрибутите на този единен свят. Общото право покрива цялата територия на обществения живот, включително тази, която не е уредена от определени закони. То е основата за създаване на закони, както и общата и единна основа за доуточняване на разпоредбите им или интерпретирането им. Тези закони могат да имат вече национални особености в различните страни. В страните, в които и сега има Общо право, то се основава на прецеденти - отсъждането в сходни случаи от миналото. Доколко прецедентите примерно в САЩ могат да са в сила за друга страна и доколко прецеденти отпреди примерно 200 години могат да са в сила и днес - това е отделен въпрос, но стига да са лесно достъпни, те биха могли да се имат предвид. "Имането предвид" може да се състои в това, че те са намерени за неприложими и несъвместими с нашите сегашни разбирания и тогава ще има ново отсъждане и нови, съвременни прецеденти. Както се каза в Разкритието 1111.1 "нашето ПРАВЕНЕ Е Законът", нашето правене сега и отсега нататък.

За страна като България тази система е нова. Ние сме сред страните, в които се е опитвало чрез законодателството да бъде уреждано всичко, и така е възникнала правната джунгла. Както казах по-горе, това е подходящо само за хора с незряло съзнание или хора-роби. Все пак тя е имала някаква стойност досега, защото, докато хората гледат и се опитват да следват само своите егоистични интереси, има много сблъсъци и ако всичко не е точно определено и разписано, е трудно да се отсъжда. Но оттук нататък мисля, че подобна система няма място.

А на юристите, които след премахването на досегашната правна джунгла вероятно ще опитат да създадат нова, бих казал това. Вие имате право на това, но вие живейте в нея, вие спазвайте тия закони. Не се опитвайте да ми я налагате като закон, който трябва да спазвам и аз, защото няма да приема. Казах.

  - Езикът на правото да бъде ясен за всички хора. От една страна, това е гаранция, че правото няма да бъде изкривено или размътено, както и че няма да се създаде привилегирована прослойка от юристи, които единствено разбират какво казва правото и превеждат на обикновените хора (разбира се, срещу скромно възнаграждение). От друга страна, това изисква от хората, от всички хора да имат правна култура, да разбират езика на правото. Така е, не е лесно да си нов човек, но се налага.

  - Преход от отрицателно (наказващо) към положително (поощряващо) правосъдие. Отрицателното правосъдие (тоест сегашното) акцентира вниманието върху негативното, тъмното и, без да съзнава (при някои негови представители), или съвсем предумишлено (при други негови представители) съдейства за разширяването и всепроникването на неуважителното към закона мислене и действие, особено когато "правосъдието" се изразява в липса на правосъдие, а още повече на справедливост.

Тук дори не говоря за това, че има хора в правосъдната система, които са по същество част от престъпността. Като минимум тия хора трябва да напуснат правосъдната система, за да може да има не просто "правосъдие", а справедливост.

Не казвам също така, че престъпните деяния (от гледна точка преди всичко на божествения закон, който ВСЕКИ ЧОВЕК има записан в сърцето си) трябва да се отминават и от обществото, и от правосъдието. Напротив, трябва да се реагира винаги, защото иначе това би показвало нежизнеспособност и на отделните хора, и на обществото като цяло, но трябва да се реагира по нов начин, от позицията на Любовта. А Любовта в правосъдието означава справедлива присъда. Справедлива е тази присъда, която се приема от всички за справедлива, включително и от извършителите на престъпното деяние. Дори и те, както и всички останали, трябва да бъдат убедени, че ние признаваме и защитаваме и техните права, продължаваме да ги приемаме като част от нас (независимо какво са извършили) и искаме те да осъзнаят, че трябва да променят разбиранията си в посока на признаване правата и ненавреждане на други хора и същества.

И именно хората в правосъдието трябва да дадат пример на другите хора за такова отношение. Любовта на хората в правосъдието трябва да бъде особено силна, защото тя не трябва да изстива, когато се сблъска със силно негативна (все още) реалност. Думите на другаря Дзержински за "горещото сърце, хладния ум и чистите ръце" не са загубили стойност, независимо че по времето на болшевизма те всъщност грубо са били дискредитирани от всичко извършено тогава, а и до днес остават дискредитирани от действията на много хора в сферата на правосъдието. Смятам, че това е основното изискване за хората, които ще работят в новото правосъдие. И е важно за тия хора добре да разбират, че те имат да извършат преход от отрицателно към положително правосъдие. Разбира се, първо трябва да извършат тоя преход в самите себе си. А какво е положително правосъдие - е, оставам ви да помислите и да ви дойдат някои идеи, както и аз смятам да продължа да правя, докато се получи необходимото натрупване от идеи, както и възникване на интерес към тоя въпрос.

14-22 февруари 2013
Автор: ууу

Източник:

http://indigota.com/index.php?topic=6744.msg81367#msg81367

 

 

Следва продължение...

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: oppt
Категория: Новини
Прочетен: 63887
Постинги: 17
Коментари: 5
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031